مهرجان فرشيلي يكرم الشاعر فرج بيرقدار ومغنية الأوبرا “إيفون”تستعد لغناء قصائده بالإنكليزية

مهرجان فرشيلي يكرم الشاعر فرج بيرقدار ومغنية الأوبرا “إيفون”تستعد لغناء قصائده بالإنكليزية

مهرجان فرشيلي للشعر ( إيطاليا) في دورته الثالثة عشرة يمنح الشاعر والمناضل السوري فرج بيرقدار جائزته السنوية . حسب إدارة المهرجان (يتم تكريم بيرقدار من خلال أنشطة تنوعت بين الأمسيات الشعرية واللقاءات المفتوحة المزيد

أوروبا تشهد أولى المحاكمات على الفظائع في سوريا

أوروبا تشهد أولى المحاكمات على الفظائع في سوريا

السويد وألمانيا تأخذان زمام المبادرة بشأن العدالة للسوريين (نيويورك) – قالت “هيومن رايتس ووتش” في تقرير صدر اليوم إن الجهود المبذولة لمثول المسؤولين عن الفظائع في سوريا أمام المحاكم الأوروبية بدأت تؤتي ثمارها، خاصة في المزيد

علي العائد : ‘كردستان العراق’ سُرَّة ثانية في آسيا

علي العائد : ‘كردستان العراق’ سُرَّة ثانية في آسيا

احتمالات الحرب مستبعدة كثيرا مع وجود المايسترو الأميركي في المنطقة، بل بوجود داعش، وهو إحدى أهم حجج بغداد في تبرير رفضها لإجراء الاستفتاء أثناء دوران عجلة الحرب ضده في غرب العراق. في المزيد

مازن درويش:اي سلام بدون عدالة هو تحضير إلى حرب جديدة

مازن درويش:اي سلام بدون عدالة هو تحضير إلى حرب جديدة

السيدة القاضية كاترين مارشي اويل رئيسة الآلية الدولية المحايدة والمستقلة السيدات والسادة وزراء الخارجية، السفراء والحضور كنت أتمنى بصدق أن يكون السيد ستافان دي ميستورا مبعوث السلام إلى سوريا أو أي أحد المزيد

اغتيال الدكتورة عروبة بركات وابنتها الصحفية حلا في منزلهما

اغتيال الدكتورة عروبة بركات وابنتها الصحفية حلا في منزلهما

عثرت الشرطة التركية في ساعة متأخرة من مساء الخميس على جثة المعارضة السورية عروبة بركات وابنتها الإعلامية حلا بركات في شقتهما في منزلهما بحي أسكودار في الشطر الآسيوي لمدينة إسطنبول، وبحسب ما المزيد

 

جورج حداد: من ارتكب الجريمة الكبرى ضد الاطفال الليبيين؟ ولماذا؟

اصدرت المحكمة الليبية العليا مؤخرا حكمها بالاعدام على الممرضات البلغاريات الخمس، والطبيب الفلسطيني، المعتقلين منذ 1999، والمتهمين بحقن مرض الايدز لاكثر من 420 طفلا ليبيا، مات منهم حتى الان 52، والباقون لا يزالون يخضعون للعلاج مهددين بالموت كل لحظة. وقد اتخذت هذه القضية طابعا دوليا واسع النطاق، في ما يشبه قضية محاولة اغتيال البابا الراحل سنة 1981، وقضية انفجار طائرة البان اميركان فوق بلدة لوكربي السكوتلندية في 1988، وقضية اغتيال رئيس الوزراء اللبناني الاسبق رفيق الحريري في 2005.

ما هو الانطباع الذي يمكن ان يكونه مراقب محايد عن صدور مثل هذا الحكم على الممرضات البلغاريات والطبيب الفلسطيني؟ ينبغي بادئ ذي بدء ايراد الملاحظات التالية:


1 ـ ان جرائم بهذا المستوى هي جرائم كبرى بامتياز. وأيا كان الافراد الذين يمكن ان يتهموا بها، وربما يشاركون بها، فهي لا يمكن باية حال من الاحوال ان تكون جرائم عادية، يقوم بها فرد او مجموعة افراد، باي دافع كان: حقد شخصي، حقد عنصري، مصلحة مادية، طمع في المال الخ الخ.

2 ـ ان مثل هذه الجرائم الكبرى تقف خلفها حتما قوة كبرى: دولة او مجموعة مخابراتية او مافياوية، تمتلك قدرات ومصالح من مستوى دولي. وسنسمي هذه القوة الاجرامية، مجازا وجدلا: “قوة دولية”.

3 ـ ان “القوة الدولية” التي ارتكبت هذه الجريمة ليست من السذاجة ان لا تدرك مسبقا انها ستواجه ضدها المجتمع الليبي باسره والدولة الليبية. وهذا يقودنا الى الاستنتاج ان تلك “القوة الدولية” تمتلك الرغبة والحافز والمصلحة معا في خوض مواجهة مع المجتمع والدولة الليبيين.

4 ـ ان الممرضات البلغاريات والطبيب الفلسطيني، بصفتهم كافراد او حتى كجماعة، لا يمتلكون اي صفة من صفات “القوة الدولية” ذات المصلحة والقادرة على ارتكاب مثل هذه الجريمة. وحتى اذا افترضنا جدلا ان ايا منهم، او اي شخص آخر، ليبي او عربي او اجنبي، من العاملين في المستشفى الذي كان مسرحا للجريمة، قد اشترك في هذه الجريمة، فهو لن يكون اكثر من بيدق صغير متورط، عن قصد او غير قصد، في الجريمة التي خططت لها ونفذتها “القوة الدولية” ذات المصلحة.

5 ـ ان بلغاريا، دولة ومجتمعا، كانت على الدوام دولة صديقة للعرب، ولها مصالح تجارية واقتصادية كبيرة مع ليبيا، منها وجود ألوف الاختصاصيين البلغار، ومنهم الاطباء والممرضات، الذين يعملون في ليبيا. ولا يمكن لأي عاقل ان يتصور ان تعمد الاجهزة الخاصة البلغارية لان ترتكب مثل هذه الجريمة، الموجهة حتما ضد المصالح الوطنية البلغارية بالذات. وفيما مضى ـ في قضية محاولة اغتيال البابا الراحل ـ حاولت الاجهزة المخابراتية الغربية والاسرائيلية إلصاق تهمة محاولة الاغتيال بالاجهزة البلغارية والسوفياتية السابقة. ومثل هذه “اللعبة” ليست شيئا جديدا في مثل هذه الجرائم الكبرى. ولكن في هذه الجريمة بالتحديد، وبالرغم من صدور الحكم ضد الممرضات البلغاريات، فإن ايا من السلطات والاجهزة السياسية والاعلامية والامنية والقضائية الليبية لم يشر لا من قريب ولا من بعيد الى امكانية تخطيط او مشاركة الاجهزة البلغارية في ارتكاب الجريمة. ولو كان هناك ظل ـ مجرد ظل شك، في هذا الاتجاه، فإن المجتمع البلغاري ذاته ـ الصديق الوفي للعرب، والحريص كل الحرص على المصالح الوطنية العليا لبلاده، كان كفيلا بممارسة حقوقه الدمقراطية والانسانية والوطنية، لتمزيق القناع عن وجه اي مجرم او مجموعة مجرمين.

6 ـ يذكر التاريخ: ان الهتلريين حينما احرقوا الرايخستاغ، بهدف القضاء على الدمقراطية في المانيا، “وضعوا” امام القضاء (والرأي العام الالماني والعالمي) متهمين “شيوعيين” على رأسهم غيورغي ديمتروف. وان الطغمة المالية العليا الصهيونية/الانغلو ـ ساكسونية حينما اغتالت بالتتالي جون وروبرت كندي، “وضعت” امام القضاء (والرأي العام الاميركي والعالمي) “الشيوعي” لي اوزوالد و”الفلسطيني” سرحان بشارة سرحان. وان “شركة” السي آي ايه والموساد والمافيا حينما حاولت اغتيال البابا “وضعت” امام القضاء والرأي العام الشيوعي البلغاري سيرغيي انطونوف و”الاسلامي” التركي محمد علي اقجا.

7 ـ ان “وضع” الممرضات البلغاريات والطبيب الفلسطيني امام القضاء والرأي العام الليبي والعربي والعالمي، في الجريمة المرتكبة ضد الاطفال الليبيين، هو جزء لا يتجزأ من الجريمة ذاتها، وهو يهدف ـ كما هو الحال دائما في مثل هذه الجرائم ـ الى تضليل التحقيق والقضاء والى التستير عن المجرم الحقيقي. ونقول هذا، بدون ان يعني ذلك اي تبرئة مسبقة، او اي ادانة مسبقة، لاي شخص على المستوى الفردي.

8 ـ لقد استغلت هذه الجريمة سياسيا باتجاهين: اما الهجوم على ليبيا والنظام الليبي؛ واما الدفاع عنهما. وفي كلتا الحالتين هناك ابتعاد عن السعي المطلوب لكشف الحقيقة، الذي يعني، اولا واخيرا، السعي لكشف “القوة الدولية” التي خططت ونفذت هذه الجريمة.

استنادا الى ما تقدم نستطيع الاستنتاج منطقيا: ان الحكم الصادر بحق الممرضات البلغاريات والطبيب الفلسطيني، وكل هذه المحاكمة الصورية، التي استدرج اليها استدراجا القضاء الليبي، لا يقربان من كشف الحقيقة، بل على العكس يساعدان على التستير على “القوة الدولية” المجرمة، وصرف الانظار بالاتجاه الخاطئ. وهنا نأتي الى السؤال الجوهري: من يمكن ان تكون تلك “القوة الدولية” المجرمة؟ لمحاولة الجواب على هذا السؤال، ينبغي العودة الى مسرح الجريمة، والظروف التي حدثت فيها. وهنا تبرز الملاحظات التالية:

1 ـ وقعت الجريمة في منطقة بنغازي، وهي منطقة قبائلية، يقوى فيها الاتجاه “الاسلامي”، وتقوى فيها المعارضة لنظام القذافي. ويمكن الاستنتاج من ذلك ان الهدف من الجريمة كان يتضمن: اثارة القلاقل ضد النظام الليبي، وتوتير واضعاف العلاقات الليبية ـ البلغارية والعالمية والليبية ـ الفلسطينية والعربية (عن طريق وضع الممرضات البلغاريات والطبيب الفلسطيني “في صورة” الجريمة).

2 ـ وقعت الجريمة في وقت كانت فيه ليبيا تخوض معركة دولية شرسة (خصوصا مع اميركا وبريطانيا) حول قضية طائرة لوكربي، وكانت العقوبات الدولية (الاميركية!) مفروضة على ليبيا؛ ولكن منظمة الوحدة الافريقية كانت قد قررت في 1998 كسر المقاطعة، وكان من المتوقع ان تحذو جامعة الدول العربية حذوها، مما اربك الادارة الاميركية وذيلها البريطاني الى درجة كبرى، فجاءت جريمة نقل عدوى الايدز الى الاطفال الليبيين: اولا ـ للضغط على النظام الليبي وتوجيه إنذار شديد له حول ما يمكن ان يترتب على “معاندته”. وثانيا ـ لتوتير العلاقات الليبية ـ البلغارية والفلسطينية والعربية والدولية بما يعطي زخما جديدا للمقاطعة التي كانت مفروضة على ليبيا.

وقد دخلت قضية الاطفال الليبيين، والمحاكمة الناشئة عنها، ضمنا او مباشرة، في صلب “البازار” الذي قام حول قضية لوكربي، واسفر عن صفقة محاكمة المتهمين الليبيين في هولندا، والتعويضات الليبية على ضحايا الطائرة.

كما دخلت قضية الطائرة وقضية الاطفال والمحاكمات وكل عملية الحصار على ليبيا في سياسة الضغط الشديد والتهديد بشن العدوان العسكري على ليبيا، بهدف تطويعها لارادة الادارة الاميركية. وقد اشتد هذا الاتجاه بالاخص بعد احداث 11 ايلول 2001 في اميركا. واسفرت هذه الحملة كما هو معروف عن اذعان نظام القذافي للاملاءات الاميركية.

نستنتج من كل ذلك ان “القوة الدولية” ذات المصلحة وذات القدرة في ارتكاب هذه الجريمة الفظيعة ضد الاطفال الليبيين هي نفسها القوة الدولية التي اجتاحت العراق، وشنت العدوان على لبنان، وتمارس سياسة الابادة اليومية للشعب الفلسطيني المظلوم، اي الادارة الاميركية وبريطانيا واسرائيل، بشخص اجهزتها الخاصة، القادرة والمتخصصة في مثل هذه الجرائم. وليس من المستبعد، بل من منطق الاشياء تماما، ان تكون بعض الاجهزة الليبية ذاتها متورطة مع الاميركيين والانكليز والاسرائيليين من اجل “اخراج” سيناريو الجريمة بالشكل المناسب، تماما على طريقة تورط الاجهزة السورية مع الاميركيين والاسرائيليين في اغتيال رفيق الحريري.

والحكم “الآن بالتحديد!” على الممرضات البلغاريات والطبيب الفلسطيني يضع علامة استفهام كبيرة على النظام الليبي برمته، بدءا من رأسه، حيث ان هدف هذا الحكم هو التستير على “القوة الدولية” التي ارتكبت الجريمة. وبعد التقارب الاميركي ـ الليبي، فإن النظام الليبي يريد بهذا الحكم ان يساوم الاميركيين والبريطانيين والاوروبيين، ليقبض “ثمن” تستيره على المجرمين الحقيقيين.

  •  جورج حداد: كاتب لبناني مستقل    


  •  Жорж Хадад: срещу либийските деца? И защо? Кой е извършил чудовищното престъпление  

Висшият либийски съд потвърдил в последно време смъртната присъда срещу петте български мед-сестри и палестинския лекар, задържани още през 1999г., и обвинени в пренасянето на СПИН на повече от 420 либийски деца, от които са починали досега 52, а останалите са подложени на лечение и са застрашени от смърт всеки момент.
Този процес е придобил широк международен характер, в подобие на проблема при опита за атентат срещу папата в 1981, проблема при експлозията на самолета ПАН АМЕРИКАН над шотландското градче Локърби в 1988, и проблема при атентата срещу бившия ливански премиер министър Рафик Харири през 2005г.
Какво впечатление може да има неутрален наблюдател спрямо изнасянето на такава присъда срещу българските мед-сестри и палестинския лекар?
Първоначално трябва да поставим следните забележки:
1 – Престъпления от това ниво са колосални престъпления в отличие, които не са по силата на отделни индивиди. (тук споменаваме мъдрите думи на ливанския философ Ж. Х. Жубран, който казва: „убийството на един човек в джунглата е непростимо престъпление… но убийството на един спокоен народ е дело на замисъл” ). Каквито и индивиди да са тези, които могат да бъдат обвинени, и може би да участват в такива престъпления, те по никакъв начин не би могли да бъдат обикновени престъпления, които ги извършат един или група индивиди, с какъвто и да е стимул: лична омраза, расова омраза, материален интерес, алчност за пари и т.н. и т.н.
2 – Зад такива големи престъпления непременно стои могъща организирана сила: държава, спец-служебна или мафиотска група, която притежава възможности и интереси на държавно и международно ниво. Метафорично и полемично ще наречем тази криминална сила: „международна сила”.
3 – „Международната сила”, която е извършила това престъпление не е била наивна, за да не знае предварително, че тя ще се противопостави на цялото либийско общество, както и на либийската държава. Това ни води към извода, че тази „международна сила” притежаваше едновременно желанието, стимула и интереса да се противопоставя срещу либийските общество и държава.
4 – Българските мед-сестри и палестинският лекар, като индивиди и като група, не притежават нито едно от качествата на „международна сила”, която има интерес и възможност да извърши такова престъпление. Дори ако полемично предположим, че някой от тях, или всеки друг човек – либиец, арабин или чужденец – от работещите в болницата терен на престъплението, е участвал в това престъпление, той нямаше да бъде нищо друго освен малка пионка волно-неволно забъркана в престъплението, което е било планирано и изпълнено от страна на заинтересованата „международна сила”.
5 – България, и като държава и като общество, винаги е била приятелска държава към арабите. В същото време тя има големи търговски и икономически отношения с Либия, включително присъствието на хиляди български специалисти – в това число лекари и мед-сестри, които работят в Либия. Няма разумен човек, който да си въобразява, че  българските спецслужби може да прибягат към извършването на такова престъпление, което непременно е насочено именно срещу националните интереси на самата България. По рано – при проблема с атентата срещу Папата – западните и израелски спецслужби се опитаха да припишат обвинението за атентата на бившите български и съветски служби. Такава „игра” не е нещо ново при такива големи престъпления. Но в това престъпление конкретно, и въпреки изнасянето на присъдата срещу българските мед-сестри, нито един от либийските политически, информационни, безопасни и съдебни органи или власти не е намекнел по никакъв начин вероятността за планиране или участие в престъплението от страна на българските органи. И ако съществува една сянка – просто сянка от съмнение, в тази насока, самото българско общество – верният приятел на арабите – което твърдо държи за върховните национални интереси на своята страна, със сигурност щеше да практикува своите демократични, хуманни и национални права, за да разкъса всякаква маска на лицето на всякакъв престъпник или група престъпници.
6 – Историята споменава, че когато хитлеристите запалили Райхстага, с цел унищожаване на демокрацията в Германия, те „поставили” пред съдебните власти (и немското и международното обществено мнение) „комунистически” обвиняеми начело с Георги Димитров. А и върховната финансова ционистическа/англо-саксонска клика, когато е ликвидирала последователно Джон и Роберт Кенеди, е „поставила” пред съдебните власти (и американското и международното обществено мнение) „комуниста” Ли Озвалд и „палестинеца” Серхан Бешара Серхан. „Компанията” на ЦРУ, Мосад и мафията, когато се опитала да ликвидира Папата, „поставила” пред съдебните власти и общественото мнение българския комунист Сергей Антонов и турския „ислямист” М.А. Акжа.
7 – „Поставянето” на българските мед-сестри и палестинския лекар пред съдебните власти и либийското, арабското и международното обществено мнение, в извършеното престъпление срещу либийските деца, е неразделима част от самото престъпление, и то цели – както винаги е било в такива престъпления – към заблуждаването на разследването и на съда и към прикриването на истинския престъпник. И ние казваме това, без то да значи нито предварително оневиняване, нито предварително обвинение, към нито един човек на индивидуално ниво.
И тук не можем да не поставим една много голяма въпросителна: от „делото” на Джон Кенеди, до „делото” на Папата, до „делото” на либийските деца, „поставянето” на „чужди” лица е почти еднакво, като че ли сценаристът е един и същ???
8 – Това престъпление е било използвано политически по две насоки: или за нападение срещу Либия и либийския режим; или за тяхната защита. И в двата случая има замъгляване и отдалечаване от необходимото усилие към откриването на истината; което значи, на първо и на последно място, усилие за откриването на „международната сила”, планирала и извършила това престъпление.
ХХХ
Въз основа на гореспоменато, може логично да направим следния извод: изнесената присъда срещу българските мед-сестри и палестинския лекар, и целият този симулиран съдебен процес, на който е бил привлечен либийският съд, не доближават до откриването на истината, а обратно – допринасят прикриването на престъпната „международна сила”, и отклоняване на погледите в погрешната посока.
Тук стигаме до съществения въпрос: коя може да бъде тази престъпна „международна сила”?
За да отговорим на този въпрос, трябва да се върнем към терена на престъплението и обстоятелства, в които то е станало. И тук възникват следните забележки:
1 – Престъплението е станало в област Бенгази, която е племенна област, където има силно „ислямско” течение, и силна опозиция на режима на Кадафи. От това може да се направи извод, че  целта на престъплението съдържаше: причиняването на размирици срещу либийския режим, напрягането и отслабването на либийско-българските и международни отношения и на либийско-палестински и арабски отношения (посредством поставянето на българските мед-сестри и палестинския лекар „в течението” на престъплението).
2 – Престъплението е станало във време, когато Либия водеше една остра международна битка (особено с Америка и Англия) около делото за самолета на Локърби, и международните (американски!) санкции са били наложени срещу Либия; но Организацията на Африканско Обединение решила през 1998 г. да наруши ембаргото, и било предвидено Лигата на Арабските Държави да направи същото, което щеше да доведе до провал на международните санкции срещу Либия. И това объркало много американската администрация и нейната английска опашка. Тук, като чудо, дойде СПИН престъпление срещу либийските деца: първо – за упражняване натиск върху либийския режим, и насочването на силно предупреждение към него…  какаво може да стане в резултат от „неговия инат”. И второ – напрегването на либийско-българските, палестински, арабски и международни отношения, което може да даде нов силен тласък на наложеното тогава ембарго срещу Либия.
Трагедията на либийските деца, и произлизащият от нея съдебен процес, са влезли, пряко или включително, в сърцевината на „пазарлъка” около проблема Локърби, в резултат на което са станали двете зделки: за даване под съд в Холандия на двамата заподозрени либийци, и либийските обезщетения на жертвите на самолета.
Проблемът на самолета, проблемът на децата, съдебните процеси и цялата акция на блокада срещу Либия са влезли в политиката на упражнение силен натиск и заплаха за военна агресия срещу Либия, с цел нейното подчинение на волята на американската администрация. Както вече е известно, тази кампания е постигнала целта си, особено след окупацията на Ирак, а именно послушанието на режима на Кадафи на американските диктувания.
От всичко това стигаме до заключението, че  „международната сила”, която има интерес и възможност да извърши такова чудовищно престъпление срещу либийските деца е същата международна сила, която завладя Ирак, която извърши агресията срещу Ливан, и която упражнява всекидневния геноцид срещу неоправдания палестински народ, т.е. американската администрация, Англия и Израел, в лицето на техните спецслужби, които имат възможности и са специализирани да извършат такива престъпления.
Не е изключено, а е напълно логично, самите някои либийски служби да бъдат въвлечени с американците, англичаните и израелците за най-сполучливото „режисиране” на сценария на престъплението, точно по същия начин, както са били завлечени сирийските спецслужби с американците и израелците в убийството на Рафик Харири.
Присъдата срещу българските мед-сестри и палестинския лекар „точно сега!”, слага голяма въпросителна върху целия либийски режим, започвайки с главата му, защото целта на тази присъда е прикриването на „международната сила”, извършила престъплението. След американско-либийското сближение, либийският режим иска чрез тази присъда да направи пазарлък с американците, англичаните и европейците, за да получи „цената” на прикриването на истинските престъпници.

*независим ливански публицист: геноцид срещу неоправдания палестински народ, т.о на режима на Кадафи на американските ета.нето на  

%d مدونون معجبون بهذه: